Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2014 11:37 - Псевдонаука: Алхимията
Автор: asthfghl Категория: Технологии   
Прочетен: 2266 Коментари: 0 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Алхимията е псевдонаука, която е предшественик на съвременната химия (т.е. започнала е като протонаука). Тя представлява смесица от религия, мистицизъм и известно количество преки наблюдения. С възникването и развитието на научния метод, сравнително безполезната основа на алхимията постепенно е била погълната от все по-ефективно работещата чиста химия.
image
Основни вярвания
Доста е трудно да се определи с точност какво вярват алхимиците като цяло. Като начало, между самите тях рядко има съгласие по подробностите за резултатите от техните опити. Книгите им са меко казано объркващи и подвеждащи. От една страна, те не искат никой друг да знае "тайните", до които са достигнали след дълъг къртовски труд; от друга, те вероятно така или иначе поначало не са разбирали за какво всъщност приказват.
Все пак е донякъде възможно да изведем някои общи принципи на алхимията. Например че материята се основава на четири елемента (земя, въздух, огън, вода) и три есенции (живак, сол, сяра). Само дето тези понятия нямат нищо общо с реалното значение, което ние обикновено влагаме в тях. Например за алхимика водата съществува в най-чистия си вид единствено в небесата. Всъщност в небето има форма на вода, която може и да не е чак толкова чиста колкото те си представят, но поне е доста по-чиста от мръсотията, която ние тук долу ежедневно консумираме. И все пак тя си остава бледо копие на идеализираната от алхимиците версия. Същото важи и за останалите основни елементи и есенции. И така, всякакъв експеримент, който използва тези субстанции на Земята, логично е обречен на неуспех още от самото начало.
image

Металите са били любима група елементи на алхимиците. Според тях съществуват седем метала: злато, сребро, живак, калай, мед, желязо и олово. Тъй като всяка себеуважаваща се мистична псевдонаука не би била завършена без астрологията, на металите също са приписвани съответстващи планети - Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн (макар че Слънцето въобще не е планета, а Луната е спътник).

Изключително объркващата номенклатура е един от основните проблеми на алхимията. Дори съвременните химици се затрудняват в разбирането какво точно са се опитвали да кажат алхимиците. Когато един алхимик каже "живак", остава неясно (навярно дори умишлено) дали той говори за самия метал, за есенцията или за планетата Меркурий. Тъй като "mercury" при всички положения е било обобщаващо понятие за няколко живачни съединения наравно със самия метал живак, не е особено учудващо, че алхимиците са прекарали векове в напразно гонене на опашките си, без да постигнат нищо особено.
image

Днес всеки е наясно, че алхимиците са се стремели да превръщат металите от един в друг, особено да превръщат основните метали в злато. В техните представи металите се класифицирали в собствена йерархия, като оловото било най-ниско в нея, а златото - на върха. За тях било съвсем тривиална работа да превърнеш някой от другите метали в олово (или поне те така си мислели), така че те никога не са си губели времето с подобно занимание (ако се бяха пробвали, вероятно щяха да останат изумени от липсата на резултат). Крайната им цел съвсем недвусмислено била златото. Те вярвали, че металите се превръщат по естествен път в сърцето на Земята. Предполага се, че това поверие се подсилвало от наблюдението на сребърните мини, където често са откривани златни жилки. Заключението им било, че остатъците от злато били следствие от неминуемото превръщане на среброто в злато. Колкото и чудновато да звучи, това поверие не е много по-различно от поверието, че черното злато расте под земята (според теорията на абиотичния петрол).

Алхимиците се опитвали да ускорят това "естествено" превръщане в лабораторни условия. Естествено, философският камък се считал за ключа към този процес. Външният вид на тази митична субстанция била широко известна. Тя всъщност не била камък, а бял прах. Когато се смесел в алхимичните експерименти, този прах се предполагало да предизвика превръщане. Различни алхимици по различно време са твърдели, че са открили философския камък, но техните твърдения и до ден днешен си остават непотвърдени.
image

Свидетелствата
"Отначало химията е твърдяла, че може да превръща основните метали в злато. Като не успяла да го стори, тя е постигнала далеч по-велики неща". -- Ралф Уолдо Емерсън.
Ако в момента си чешете главата над възможните обяснения на представената по-горе "теория", причината може и да е недотам доброто ми обяснение. Но по-вероятното е, че обяснението си е съвсем наред, но показва, че алхимията просто поначало е била лишена от всякакъв смисъл и логика - поне според съвременните ни представи. В миналото е имало доста хора (предимно мъже), които са превърнали в своя лична мисия и призвание прахосването на огромни количества време в алхимични занимания, въпреки неизменната липса на успешни резултати, продължила в течение на столетия.
Все пак алхимиците разполагали с няколко интересни трика в арсенала си. В комбинация със съответните им завъртяни алхимични обяснения, те били предназначени да обяснят какви били основните принципи на алхимията и как те можели да се приложат. Следните експерименти показват кое за тях можело да се счита за "положителен резултат":
- Завираме обикновена вода в отворен съд; водата се превръща в пара, която изчезва, оставяйки бяла твърда утайка в съда. Изводът: водата се е превърнала във въздух и земя! В действителност, водата съдържа минерали, които са останали след изваряването; кипящата вода също може да взаимодейства с частиците котлен камък, натрупани по повърхността на съда, и да ги отложи на дъното му.
- Парче нажежено до червено желязо се поставя в пълен с вода съд със стъклен похлупак и разположен над басейн, също пълен с вода; когато запален фитил се вкара под похлупака, въздухът вътре се възпламенява, а обемът на водата намалява. Заключението: водата се е превърнала в огън! Съвременното обяснение е, че желязото катализира разграждането на водните молекули на водородни и кислородни атоми, които на свой ред се възпламеняват след допир с огън.
Днес тези експерименти могат да се обяснят със средствата на съвременната химия. За непосветените, съвременните обяснения може и да звучат също толкова странно и езотерично както алхимичните. Разликата е, че съвременните обяснения са следствие от добре изследвани и многократно потвърдени правила и принципи, които са напълно предсказуеми и без изключение постигат винаги същите резултати при всеки експеримент, проведен при еднакви условия. За алхимика това са отделни резултати, които нямат никаква връзка с каквито и да било други явления. И което е по-лошото, изглежда те са харесвали своите експерименти, защото на пръв поглед те са потвърждавали техните вярвания за устройството на света и така са подкрепяли предварително намислените им идеи.
image

Вечният живот
Другото основно занимание на алхимиците било търсенето на "лек" за смъртта, или още "еликсир на живота" и намирането на универсално лекарство за всички болести, наричано "панацея". За тези, които нямали късмета да се сдобият с такъв еликсир, били измисляни сложни и заплетени, крайно нереалистични и напълно непотребни диети, като например следната диета, предложена от някой си Арнолд де Вилньов:
"Този, който възнамерява да удължи живота си, трябва добре да се натрива два или три пъти седмично със соковете или костния мозък от канела... Всяка вечер преди лягане трябва да слагат на сърцето си лапа, съставена от определено количество ориенталски шафран, листа от червена роза, сандалово дърво, алое и кехлибар, натопена в розово масло и възможно най-качествения бял восък. На зазоряване лапата трябва да се махне и внимателно да се съхранява в оловна кутия до следващата вечер, когато ще се използва отново... Трябва да се храните с по едно пиле на ден; но първо трябва да угоите пилетата за определен период... Лишени от всякаква друга прехрана почти докато започнат да умират от глад, пациентите трябва да се хранят с бульон, приготвен от змии и оцет, застроен с жито и трици".
Макар и да няма потвърдени данни за това е логично да приемем, че поне неколцина наивници са прахосали определено количество пари и време в прилагането на подобни абсурдни рецепти с надеждата да постигнат вечен живот.
Все пак неуморното търсене на "aqua vitae", живата вода, е довело до изобретяването на няколко дистилирани напитки с презумпцията, че те наистина удължавали живота и изцелявали различни болежки. Особено забележителна е исторята на Шартроз - вид ликьор, изобретен от френските монаси и съдържащ дистилати на повече от стотина различни билки, за повечето от които през XVI-XVII в. се е вярвало, че притежават лечебни свойства. Изглежда логиката на монасите била: "Ами вместо да използваме безброй отделни илачи за известните ни болести, защо не вземем да ги смесим всичките в един общ бъркоч?" Това било своеобразен предшественик на далеч не толкова вкусния, но също толкова неефективен съвременен еликсир, известен като "NyQuil".
Други алхимици скоро последвали примера - всъщност думата "уиски" произхожда от израза за "жива вода" в ирландския и шотландския гаелски език.
image

Постижения на алхимията
Всичко това звучи доста изобличаващо за алхимията, но от друга страна тя е довела и до някои ценни открития. Вярно, тази протонаука няма кой знае с какво да се похвали за цялата си хилядолетна история, но все пак може да се каже, че тя не е била пълна загуба на време и усилия.
Следните неоспорими постижения са дело на алхимици, като единствено остава неизяснено кой точно алхимик и по кое точно време ги е извършил:
- Основни химични процедури - най-вече дистилация, включително и фракционната дистилация. - Откриването на фосфора, антимона и бисмута (макар че доказването на елементарното естество на тези метали е станало едва по-късно). - Изготвяне на азотната, хидрохлорната и сярната киселина.
Бележити алхимици
В по-голямата си част алхимиците биват две групи:
- Вманиачени самотници, които са потрошили цели състояния в търсене на непостижимото. - Шарлатани, които се нуждаели "само от малко инвестиции", за да "развият своите изследвания" в търсене на философския камък.
От само себе си се подразбира, че на повечето от тях се гледало с презрение и подозрение. Въпреки това, алхимията е била дисциплина, в която доста иначе интелигентни и начетени мъже често са задълбавали. Някои от тях са по-известни като велики учени:
- Исак Нютон разбира се е най-известният алхимик в историята. Той е най-добре познат с математическите си и оптични постижения. Приносът му към алхимията бил минимален. - Филипус фон Хоенхайм, или още Парацелз, по-известен като бащата на лекарската професия, отколкото като алхимик. Неговият принос бил замяната на една силно опасна форма на медицина с друга по-малко опасна. Днес той би бил отхвърлен като шарлатанин заради глупавите си подходи. - Никълъс Фламел изведнъж стана известен напоследък, след като бе споменат в книгите за Хари Потър. Според някои истории, той бил открил философския камък, инсценирал собствената си смърт и продължава да е жив до ден днешен. Според други, той натрупал цяло състояние като събирач на дългове от изгонени еврейски банкери и постигнал символично безсмъртие, като основал множество училища и болници, кръстени на негово име.
image

Краят на алхимията
Всъщност алхимията никога не е приключвала като протонаучна и псевдонаучна дисциплина. Тя просто се развила, научила се да се държи прилично и претърпяла тансформация, като се преименувала на химия. Началото на този преход започнал в края на XVII в., както се случило и с много други научни дисциплини. Робърт Хук напипал верния подход на щателно записване на всички резултати от научните експерименти, като дори документирал метеорологичното време и разположението на планетите в момента на съответния експеримент. Както можем да се досетим, последното било резултат от влиянието на астрологията. А понеже дотогава никой не бил проверявал какво е времето, Хук просто приел, че то има някакъв ефект върху резултатите.
Трябва също да споменем, че химията е изключително сложна наука и намирането на някакви всеобхватни обединяващи принципи за иначе наглед произволно протичащи промени е наистина много трудно. Старите принципи и схващания за елементите и есенциите на свой ред отстъпили на теорията за флогистона в началото на XVIII в. Това все пак било някакъв напредък, понеже, макар и погрешна, тя представлявала опростена теоретична основа, която послужила за провеждане на редица смислени експерименти, предназначени да я тестват.
От своя страна, теорията за флогистона най-сетне била разбита на пух и прах от Антоан Лавоазие в поредица от болезнено прецизни експерименти. Той приложил описаните по-горе трикове на алхимиците, но и внимателно измерил всичко преди и след протичането на химичните реакции. По този начин могъл да се увери, че масата на цялата система си остава неизменна и така бил в състояние с точност да контролира какво реагира и по какъв точно начин. Лавоазие или е бил най-добрият експериментатор в историята, или предварително е знаел какъв ще е резултатът, още преди да е започнал експериментите. Във всеки случай, с неговата поява алхимията вече официално можела да се счита за мъртва, тъй като множество химици поели по неговия път и с невероятна скорост започнали да увеличават прецизността и сложността на своите експерименти. За жалост, след не по-малко известното изобретение на мадам Гилотен, Лавоазие скоро не бил в състояние да продължи проучванията си, поради простата причина, че внезапно престанал да населява света на живите.
image

В днешни дни
Триумфът на научния метод над протонауката и псевдонауката алхимия е една от най-забележителните победи в историята на рационалната мисъл. Разбира се, все още има някакъв брой мистици и атавистични индивиди, които се опитват да поддържат старите допотопни схващания и практики, но алхимията - поне в оригиналната й форма - на практика може да се счита за мъртва.
Физиците отдавна са постигнали старата мечта на алхимиците да превръщат металите в злато. В днешни дни всеки, който разполага с някакво количество платина и ускорител на неутрони може и сам си произведе злато (това, че платината е по-скъпа от златото, е друг въпрос).
Средновековната алхимия все още се практикува от някои и днес. Но тя е вече твърдо в областта на спиритуализма и света на ексцентричните чудаци и повече няма нищо общо с науката.


Тагове:   псевдонаука,


Гласувай:
18



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4280965
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив