Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2009 22:33 - ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ -„В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО” МИСИЯТА НА ИЗВЪНЗЕМНИЯ ПРИШЪЛЕЦ
Автор: daskalo Категория: Други   
Прочетен: 17052 Коментари: 1 Гласове:
0



От древността до наши дни човечество­то не е преставало да претворява в митове­те, легендите, фолклора и в съвременната фантастика свои версии за състояли се или възможни срещи с представители на из­вънземни светове. Научно-фантастичната проза дори лансира редица хипотези за тяхната доброжелателна или враждебна намеса при възхода и крушенията във вре­мето на различните цивилизации, смени­ли се на Земята. Натрупаните през хиля­долетията знания, опит, невероятното раз­витие на науката и технологиите през XX век и особено излизането на човека в Кос­моса налагат вече една съобразена с но­вите реални преценка на всичко, писано за предполагаеми контакти и следи на Зе­мята от други разумни обитатели на Все­лената. Появи се дори науката уфология, занимаваща се специално с НЛО и с при­мерите на регистрирани, но недостатъчно категорично потвърдени посещения на из­вънземни.

Днес на фантастиката се отдава много по-трудно, отколкото в миналото, да вър­ви пред науката и да изпреварва нейните широко известни или останали засега скри­ти от световната общественост стъпки при разкриването на тази вековечна за човечес­твото тайна. Все пак, на фона на ежеднев­ните почти съобщения за работата на кръ­жащите около Земята космически кораби с интернационални екипажи и на изпрате­ните на Марс роботи-изследователи, евен­туалните контакти с извънземни като че ли си остават единствената „зона на здрача", в която фантастиката все още има терен за прогнози, коментар и предупреждения от позициите на философията, етиката и психологията. Затова са актуални и до­ри предразполагат към нов прочит оне­зи произведения на световната фантас­тика, които интерпретират срещите с из­вънземни като сблъсък на духовно и ин­телектуално ниво и като повод човечес­твото да се замисли за своя път във вре­мето. Сред станалите вече класика кни­ги на Артър Кларк, Айзък Азимов, Ста­нислав Лем, Рей Бредбъри, братя Стругацки и много други, свой принос в тази проблематика има и един от най-ориги­налните български писатели Павел Вежинов със сборника си „Сините пеперу­ди” и особено с разказа „В един есенен ден по шосето”.

Мисията на извънземния пришълец в този разказ се предопределя преди всичко от нестандартната версия за неговата иден­тичност, поднесена ни от автора. Той в ни­какъв случай не идентифицира пришълеца като пряк и всемогъщ представител на чуж­да извънземна цивилизация, а само като неин пратеник, програмиран главно за на­биране на информация. В диалога и в пос­тоянно потвърждаващата се от действието опозиция „приближаване-разминаване” на всички равнища между разказвача-герой и извънземния пратеник се крият всъщност възгледите на самия автор. За него това е възможност да изкаже мнението си как­то по вечните въпроси за смисъла на човешкото съществуване, за живота и смъртта, така и да сподели тревогите си по най-актуалните проблеми на своята съвременност. Затова той свежда миси­ята на пришълеца до пълна ненамеса в земните работи. В замяна на това му вме­нява дълга да предупреди земните хора колко опасно е главозамайването, че човек е пълновластен и безнаказан гос­подар на природата, че може да унищо­жава част от нея в името на относително­то добро и да не зачита никакви други форми на съществуване на живата мате­рия и на съзнанието, само защото не са му познати.

Вероятно, освен събирането на инфор­мация, тези послания са другата, не по-мал­ко важна част от мисията на пришълеца на Земята, изпълнението на които би улесни­ло нейното приобщаване към Вселената. От друга страна, авторът използва молбата на земния човек към извънземния да спаси болния му приятел като повод да изтъкне, че човек е длъжен дори в необичайна и неравнопоставена откъм възможности ситу­ация да брани човешкото у себе си, да за­щитава нравствените ценности, в които вярва, и необходимостта от помощ на по-силния към по-слабия. Удовлетворяването в крайна сметка на тази молба не е победа на чувствата над разума, а може би точно премерено и рационално действие на из­вънземния разум да спечели земния човек, за да не забрави той направените му вну­шения и да ги прилага с вътрешна убеде­ност. Така погледнато, мисията на пришъ­леца не остава без последствия и дори раз­ширява обсега на разбиранията ни за ху­манизма.

    Можем само да бъдем удовлетворени, че интерпретацията на Павел Вежинов на темата за контакти с представители на из­вънземни цивилизации е толкова задъл­бочена, проникновена и не е опровергана или остаряла в светлината на новите фак­ти, изследвания и идеи в тази насока. Нап­ротив, макар че сборникът „Сините пепе­руди” и съответно разказът „В един есенен ден по шосето” да са публикувани през далечната 1968 г., визията на автора е мно­го близо до най-злободневните днес проб­леми и хипотези. През средата на XX век например, авторът на „Соларис” - Станис­лав Лем, заявява, че „не вярва във възмож­ността от идването на другите на Земята и в получаването на разбираеми сигнали от тях”, а Артър Кларк пише в Предговора на „Една одисея в Космоса през 2001 г. ”: „Ба­риерите на разстоянията започват да се ру­шат и един ден ние ще срещнем сред звез­дите равни нам или по-високо стоящи сред нас.” Докато Вежинов докарва извънзем­ните на Земята и превръща диалога с един техен пратеник в основа за философски обобщения, за същия сблъсък на ценност­ни системи и за търсене на общ път в бъде­щето. Освен това, сред цялото живопис­но разнообразие от най-чудновати предс­тави за извънземни, оживели в литература­та и киното през последния половин век, извънземният на Вежинов е едно от най-оригиналните хрумвания. Той няма нищо общо със странните съчетания от човешки и животински черти, познати ни от симпа­тичния Алф, Ити от „Извънземното” или учителят Йода от „Междузвездни войни", нито пък многобройните сиви или зелени човечета, великани, чудовища или призра­ци.

Ако прочетем внимателно разказа на Ве­жинов, ще се убедим, че той се е добли­жил максимално до съвременния тип „фентъзи” в литературата и изкуството и към ак­туалните сега научни хипотези за извънзе­мен пришълец, подвизаващ се като точно копие на човешката раса или приемащ как­вато и да е друга форма на живата материя като форма на мимикрия или прикритие. Имаме всички основания да считаме, че извънземният пришълец в разказа „В един есенен ден по шосето” е вид биоробот, разузнавач и информатор на чуждата ци­вилизация, програмиран да събира и да предава информация, да внушава посла­нията на майката-разум, но не и да взема самостоятелни решения, водещи до наме­са в земните работи. Пришълецът не е свободен в своето поведение и като всеки ро­бот не може да изпитва нито срам, нито угризения на съвестта, нито да поема отго­ворност, каквато разказвачът очаква от не­го и за което е обвиняван в многобройните литературни анализи. Нека си припомним неговия външен вид, облекло, реплики, признания и поведение, за да се убедим в умението и проницателността на Павел Вежинов да сътвори образ на един нестандартен за тогавашната фантастика извънземен.

Пришълецът се появява в разказа вне­запно, сякаш от нищото, и изглежда ка­то най-обикновен човек, възрастен, със суха и приведена фигура, облечен в „груб, износен панталон и брезентово яке, с лице „силно набраздено, почти гру­бо, като лицата на старите гьбари, кои­то през всички сезони скитат из тия го­ри”, Незабележимостта и адаптацията към околната среда и местното населе­ние са напълно спазени, а това никак не би била мъчна задача за една високо раз­вита цивилизация, осигуряваща всички необходими условия за работа и безо­пасност на своите роботи. Разказвачът-герой прибира по внезапно внушение пришълеца в колата си и оттук нататък е вече изцяло под влиянието на проница­телността на непознатия, който му чете мислите, който много бързо минава от ролята на „пенсиониран гимназиален учител”според героя в ролята на свръ­хестествено същество, което владее не­позната енергия, използва антигравитационните сили и демонстрира левитацията при предотвратяването на катастро­фата с колата. И героят, и читателите, и анализаторите по-късно на разказа твър­до решават, че това е наистина извънзе­мен, владеещ цялата мощ на непознати сили и енергии, и способен да носи от­говорност за цялата цивилизация, която представлява.

Самият пришълец обаче дори не смее да се представи за извънземен, защото се старае „поне формално да спазва инст­рукциите, които са му дадени”. Той няма определена цел къде отива и заявява, че „просто тъй, обикалям...”, тъй като това е пътят за набирането на информация от живота на земните хора. Авторът влага в устата на извънземния и още няколко фрази, които още повече ни дават осно­вание да считаме, че той го представя именно като робот-разузнавач. Една от тях е признанието: „Аз съм тук чисто и просто един обикновен наблюдател и без­пристрастен информатор на нашата ци­вилизация... „ Или пък: „По-умни хора от мен са разбрали какво ви е нужно... И аз нямам право да го променям"; „А естествено аз нямам правото да бъда и виновен.” А на поканата на разказвача да хапне и на предположението, че може би е огладнял, защото е „от плът и кръв", извън­земният много ясно обяснява: „Не е точно тъй... Това, което виждате, е по-скоро чудесна имитация...” Всъщност и разказвачът постоянно се колебае дали това наистина е извънземен в истинския смисъл на думата, какво означават дъл­гите паузи, когато трябва да даде отговор - може би това е времето, необходимо за преработване на информацията и за реакция според вложената в него прог­рама?

Във всеки случай извънземният пришъ­лец в разказа е замислен и изграден като образ-проводник на определен тип пози­ция, посредник между чуждата и земната цивилизация, който препредава сведения­та за земните проблеми, състояние, взаи­моотношения между хората и претенции­те им към чуждия разум. Затова не би мог­ло да се тълкуват неговите реакции като из­раз на собствено мнение. Мисията му на Земята се обогатява и от задължението да отправи предупреждение към земните хо­ра - в случая към героя-разказвач - за опас­ностите от безмилостното отношение към природата и към нейните обитатели, не са­мо поради криворазбрано развлечение, но дори и в името на някакво добро. Защото по неговите думи: „Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне.” Из­вънземният пратеник се старае да внуши на разказвача повече уважение и зачитане на всички форми на съществуване на жи­вата материя и на съзнанието, дори ако хо­рата все още нямат познание за тях: „Би могло да има и такова съзнание, което да се разминава с вашето земно съзнание просто без да ви забелязва или без да ви обръща вни­мание. Или пък да ви забелязва, но вие да не лежите по пътя на неговите цели.”

И още едно значително послание отпра­вя извънземният пришълец към земните хо­ра -да не смесват привичния и извисяващ стремеж у себе си към новото и непозна­тото, неоткритото с желанието да го по­лучат като информация или като помощ наготово. Това би било пречка в естестве­ната еволюция към прогреса и точно това е в основата на отношението на тази извън­земна цивилизация да не се меси в ника­къв случай при решаването на стоящите пред човечеството проблеми от всякакъв характер. В този смисъл пришълецът- съв­сем в тон с философското образование на Павел Вежинов - дава един блестящ отго­вор на въпроса за смисъла на човешкото съществуване, затворено в рамките на един толкова кратък житейски път: „Вие сами трябва да постигнете вашите знания... И със собствени сили да изминете пътя. За­що не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното човешко същес­твуване. ” А и намесата на по-високо развитата цивилизация в земните дела и пре­махването на „кризите"само би лишила Земята от един своеобразен „имунитет” и оставена след това сама на себе си, тя би загинала при „още по-страшна катас­трофа”.

Позицията, която е натоварен да пред­ставя извънземният пришълец, среща най-голямо съпротивление от страна на земния човек по отношение на нравстве­ността. Но нравствеността е етична кате­гория, свойствена на земното общество - защо трябва да сме сигурни, че всяка чужда извънземна цивилизация борави точно с такива категории, каквито са на­шите. Друг е въпросът, че човекът има пра­во и трябва да защитава при подобни бъ­дещи срещи своите възгледи за нравст­вено и безнравствено, за добро и зло. Сблъсъкът между земния и извънземния обитател заради нежеланието на пришъ­леца да помогне на болния приятел на разказвача е особено показателен в това отношение. Преди всичко разузнавачът-робот от друга планета не може да взема решения извън това, за което е програ­миран и му трябва време да предаде ин­формацията и да получи инструкция. За­това приспива своя домакин и изчезва безследно. В крайна сметка обаче неиз­лечимо болният е наистина оздравял и разказвачът осъзнава не само този факт, но и промените у самия себе си под влия­ние на срещата си с извънземния. Разиг­ралата се сцена между тях не е замисле­на от автора да покаже колко греши еди­ният или другият, а за да внуши необхо­димостта едната позиция да бъде корек­тив на другата и обратното.

Мисията на извънземния пришълец всъщност се оказва много по-сложна и трудна, защото той е поставен пред не­обходимостта да се съобразява със зем­ните и човешки схващания за нравстве­ността като задължително условие за кон­такт, който би бил полезен и за двете стра­ни. Жестът на чуждата цивилизация със спасението на болния доказва необходи­мостта от равновесие между емоционал­ното и рационалното начало при цялата относителност на причините и обстоятел­ствата, които ги пораждат. Хуманизмът и нравствеността от негова гледна точка не противоречат на разума, а само разши­ряват обсега на неговото действие и отк­риват път към диалог и общи цели вече не за постигане на чудеса, а за тяхното сътворяване.

 

 


Тагове:   Мисията,


Гласувай:
0



1. анонимен - В един есенен ден по шошето
13.04.2010 14:54
нещо по просто
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: daskalo
Категория: Други
Прочетен: 333142
Постинги: 19
Коментари: 35
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031